Your Absence Is Darkness — богата мозайка от исландско разказване на истории

Отново и още веднъж героите на Йон Калман Стефансон се изправят пред избор, толкоз недопечен, колкото и блъсканият им от стихии пейзаж. Трябва ли да останат на мястото, което познават, или да „ оформят личната си орис “ и да следват „ магнитната игла на сърцето “ – даже в случай че тази точка ги дърпа към полюсите на абсурда, скръбта, даже гибелта?

В неговата фантастика личният компас на Стефансон се връща постоянно назад към суровата хубост на северозападните фиорди в родната му Исландия, място „ зад 100 пустини и скалисти планини “, където за еони часовниците като че ли са спрели, до момента в който през последния век, те започнаха да се състезават, защото световните спорове, търговията и пътуванията трансфораха острова в стратегически център. През последните 15 години лъчезарните британски версии на Филип Раутън на романите на Стефансон за исландската среща с модерността се трансфораха в една от славите на литературния превод от 21-ви век. Скалено красиви, само че плавни и нежни, от време на време комични, те улавят салдото на книгите сред силите на природата и пристрастеностите на човечеството със напълно умеене. Ако историческата трилогия на Стефансон, чието деяние се развива в Westfjords преди повече от век (Раят и пъкълът, Скръбта на ангелите, Сърцето на човека) изтръгна поезията от обичайните компликации и рискове, други книги – като Рибите нямат крайници – демонстрираха, че следвоенното обилие носи своя личен товар от рискове.

Вашето неявяване е мрак (седмият Стефансон на Роутън) се движи сред последните десетилетия на една гледаща на открито нация, с техните по-широки хоризонти и нови паники, и ретроспекции към по-ранен Период. В сегашното, както разсъждава един онлайн привързан, интернет „ е като ново небе над нас – и, несъмнено, нови подземни светове “. Романът даже включва, като послепис, личен плейлист с основни песни, включени в текста: Nick Cave to The Beatles; Дейвид Боуи до Ейми Уайнхаус. И въпреки всичко една значима сюжетна нишка ни връща към 1890-те години и мрачния, стеснен, разрушен от времето свят на изолирани чифлици и опустошени риболовен селца във време, когато „ все едно ние, исландците, живеехме на друга планета “.

Действието стартира в положение на комплициране. Край далечен фиорд измъчен от амнезия повествовател идва в схващане. При всяка среща той се пробва да сглоби връзките на локалните поданици, които среща, и да изведе личното си място в живота им. Някои хора наподобява го познават, даже го обичат. Ако устройството в началото звучи комплицирано, Стефансон изобретателно го вписва: воин по воин, последователното композиране на кварталната мозайка на разказвача подхожда на ориентацията на читателя.

Той споделя историята на пет генерации от едно семейство и външните хора притеглен в своята орбита. Този дълъг интервал се простира от Guðríður, жена на трудещ се фермер, която трансформира ориста си, когато в края на 19-ти век тя изпраща публикация за цената на земните червеи – „ мисълта на Бог “ – в списание, редактирано от провинциални големци. Романът доближава във времето чак до размирния Ейрикур през 20-те години на предишния век, в миналото джаз-блус китарист в Марсилия, само че в този момент тъмен още веднъж в фамилната плантация.

Вместо линейния сюжет Стефансон компилира мозайка от взаимосвързани епизоди. Фрагмент по откъс, целият фамилен портрет се появява в полезрението. „ Най-старата мелодия “ в света се повтаря: „ обич, загуба и предпочитание “. Героите отхвърлят да се „ задоволят със ориста си “, следвайки иглата на сърцето, надалеч от завещание и дълг. От Алдис, която изоставя образованието, града и брака, с цел да откри фермер, който в миналото е срещнала инцидентно, до бащата на Ейрикур Халдор, разкъсван сред рок музиката и овцевъдството, търсенето на независимост носи самодоволство или болежка.

Повечето постоянно носи и двете. „ Ние печелим благополучие, след което го губим “: братът на Halldór Páll е изучавал Киркегор и знае, че датският мъдрец упорства, че постоянно би трябвало да избираме и постоянно да съжаляваме за избора си. Нашият анонимен повествовател – подпомаган от сардоничен духовник, водач на карета, който може да е просто Дяволът – се оказва един тип публицист. Неговият бърз и чевръст роман ни вкарва на стадии във вътрешните светове на тези хора, до момента в който откриват, че животът може да бъде „ по едно и също време покруса, сапунена опера, реквием, палавост на боговете “.

Думата „ сага “ би трябвало да да се употребява с извънредно внимание, изключително във връзка със актуалната исландска литература. Стефансон не ни предлага кръвни вражди, родови проклятия, свръхестествени шокове или (очевидни) божествени намеси. Все отново този разказ с всекидневен, съкровен, настоящ глас може да се похвали със здрави епични кости. От потомство на потомство мъжът (и жената) предава злощастие — и наслада, и вяра — на индивида. В началото чуваме за контузия „ натисната в гените “. Дълбокото минало ни „ хранеше с непрекъснатото си наличие “, само че и ни „ държаше в плен “. Дори през днешния ден властната природа оформя слабия човешки живот на пустота и фиорд. Междувременно „ остарялата, натрапчива фантазия за самостоятелност “ на исландците по едно и също време ги въодушевява и поробва. И Бог, или гибелта, към момента „ има податливост да приканва хората по средата на изречението “.

Не всяка нишка в тази плътна тъкан има идентична мощ. Най-богатият, изключително разказът на Гудридур за „ необразована елементарна жена “, която се осмелява да написа и принуждава духовник да наруши обетите си, в действителност свети. Други династични влакна от време на време могат да избледнеят или да се заплитат (въпреки че едно комфортно приложение ни припомня кой кой е). Навсякъде ритмичната, идиоматична прозаичност на Раутън дава пулсираща действителност на хората и мястото, защото Стефансон по едно и също време цени своя разклонен клан и предизвестява, че единствено въображението ги кара да живеят. Те, като нас, в последна сметка ще бъдат „ всмукани като сенки в едно от дълго време изчезнало време ... като че ли в никакъв случай не са съществували ”.

Вашето неявяване е мрачевина от Йон Калман Стефансон, преведено от Philip Roughton MacLehose Press £20, 432 страници

Присъединете се към нашия онлайн група за книги във Фейсбук на и се абонирайте за нашия подкаст, където и да слушате